Проектът е осъществен от Джоузеф Чой и Джон Хауел от университета в Рочестър, и одобрен и публикуван в много издания.

„Има множество високо-технологични опити за създаване на невидимост и всички се базират на идеята, че светлината трябва да мине покрай

обекта сякаш той не е там, и всички тези опити обикновено използват високите технологии или екзотични материали.“ – казва Хауел.Съществуват доста успешно прилагани „шапки невидимки“, които предпазват обекта да бъде засечен от радар, електромагнитна радиация, допир и звук, но за първи път с помощта на лещи обекта не може да бъде засечен оптично, сиреч видян. За да постигнат невидимост и все пак да се вижда фона отзад, учените е трябвало много внимателно да координират силата на лещите с разстоянието помежду им. Тази установка има огромно предимство пред всяка друга, тъй като върши работа, дори когато се погледне от различни ъгли, а не просто по конкретна права линия.

„Това е първото известно досега устройство, което може да предостави триизмерна, продължителна и разнопосочна невидимост, което работи н принципа н пренасяне на лъчи във видимия сектор. Тайната е да не се фокусира светлината направо през центъра на лещите. По този начин ние пречупваме светлината и тя минава през центъра на устройството, така че областта около оста му да не може да бъде блокирана.“ – казва Чой.

При използването на по-големи лещи може да се прикрият и съответно по-големи обекти, или по скоро да се вижда около тях. Хауел обяснява, че това изобретение, което позволява да се скрият обекти, погледнати от 16 различни ъгли, би могло да бъде използвано например при шофьорите на камиони и автомобили и да им позволи да виждат така наречената мъртва точка. И тъй като камиони стават участници в половин милион катастрофи годишно, новото изобретение има голям потенциал за присъствие в ежедневието.