Моят коментар към един от постингите днес.

.....................Има много вярно в казаното тук. А историята за гуруто съм я срещала и друг път.
Лично аз успях да преодолея недоверието и егоизма си едновременно в един случай. Когато почина един от моите идоли. Значи човек с когото не съм имала срещи на живо. Бях истински нещастна.  Не знаех какво да правя.Единственото, което можех да направя е да се моля. Отидох на църква и въобще не мислех за моите несгоди. Молех се единствено Душата на моя идол да намери покой.
И отвреме-навреме и в къщи го повтарях. КАКВО СЕ СЛУЧИ СЛЕД НЯКОЛКО ДНИ?
Взимах си душ, когато нещо много осезаемо ме погали по левия хълбок. Помислих, че някой е влязъл и ме докосва. Дори извиках името на кучето си и  наредих да престане(такава бе височината на усещането). И изведнъж осъзнах, че в къщи няма никой, а домашният любимец бе затворен през две врати. После си помислих, че е мускулен спазъм. И забравих. Но седмица след това както се возих в градския транспорт, почуствах същото върху лявата ръка. Веднага си дадох сметка какво е. Това бе докосване от моят идол за благодарност. И толкоз - повече не се случи.  Колкото повече време минава, толкова по-сигурна съм, че имах контакт с другото измерение. И съжалявам тези ,които не вярват.
И тези, които преяждат и не мислят за гладния.
ВСИЧКИ СМЕ СЕ ЗАПЪТИЛИ ЗА ЕДНО МЯСТО !

-чувство. Мога да го нарека дори и седмо чувство>Със сигурност не сме сами <- влезни и го прочети! Може би ще намериш отговор на усещанията ти!