Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2017 22:13 - Ислямската държава на Махди в Судан
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 5563 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ислямската държава на Махди в Судан

Богатите и осигурените не се бунтуват, но забраните и регулациите в икономиката винаги водят до бедност, а бедните прегръщат поредната налудничава политическа или религиозна идея

От 1517 г. Судан се води формално под турско управление. Въпреки, че официалния език на администрацията е турски, турците не се месят усърдно в управлението и местния начин на живот. През 1820 г. Мохамед Али паша, полунезависим управител на Египет, навлиза в днешен Судан с 4 000 армия и слага край на султаната Сенар.

Политиката на Мохамед Али за присъединяване на суданската територия към Египет е продължена от неговите наследници и завършва през 70-те години на 19 век при Исмаил паша, когато цялата днешна територия на Судан е под египетска власт. Египетската администрация полага усилия за модернизиране на страната, които водят до проблеми.

Много суданци са отвлечени в Египет, като роби, където масово измират заради сухия климат и лошото отношение. В северните райони е изградена инфраструктура за напояване и отглеждане на памук, но това води до прекъсване на номадския начин на живот на местните и разстройва на търговията. Корупцията сред египетските власти влошава ситуацията. 

Огромното данъчно облагане дошло с окупацията, води до бунтове през втората половина на 50-те години на 19 век. Увеличената зависимост от селското стопанство, заради реформите, западането на търговията, заради забраната за номадството, митническите ограничения, повишените данъци, корупция и други вреди дошли с инвазията на египтяните, довели до по-голяма зависимост от климата, с което в Судан настъпват гладни години.

След 1879 г. и в Египет започват безредици, като владетелят Тауфик паша е принуден да търси външна помощ, за да остане на власт, и през 1882 г. страната е окупирана от Великобритания, която спира и търговията с роби, която преди това пък е лицензирана и монополизирана от египтяните.

В Судан възниква и се засилва насоченото срещу чуждото присъствие религиозно движение на Мухаммад Ахмад, който се обявява за Махди и обявява джихад, на почти целия останал свят. Обещанието за равенство, създаване на изцяло ислямска държава, държавен контрол и добро разпределение на богатството опиянява масите в Судан, останали без надежда.
 
Опитите за спирането на бунта са безуспешни, поради корупция, недостатъчно комплектуване и мотивация на войниците, малко на брой, пратени да го потушат. Египетските войници не са мотивирани, а част от тях директно се присъединяват към бунта. Други или са избити от махдистите, или пощадени (без офицерите) и пуснати да се прибират.

На 26 януари 1885 година махдисти начело с Абдула Тааши (наследник на Махди по-късно) превземат град Хартум, избиват целия гарнизон съставен от египтяни и турци, убивайки британският генерал Чарлз Гордън, който отказва да изостави войниците си.

Подкрепленията пратени да достигнат обсадения град, заради споровете в британския парламент трябва ли им въобще Судан и трябва ли да спасяват неподчинилия се на заповед да се евакуира генерал Гордън, закъсняват фатално. Месец след като губернаторът е убит в Хартум, британците се изтеглят изцяло от Судан, оставяйки страната в ръцете на махдистите, като единствено северната граница подсилена с индийски войници, остава в техни ръце.

image

Новия ред в Судан е установен, старите данъци са забранени и са въведени изцяло шариатски закони. Единственият данък остава зекятът, който обаче е доброволен.

На пръв поглед всичко в Ислямския халифат е перфектно и обещава блестящо бъдеще, но не е така.

Държавата на Махди подобно на Ислямска държава и тази на Талибаните в Афганистан е предимно и изцяло военна държава. Но докато днешните нейни копия започват от по-висока база, имат повече време за слизане, преди окончателното влошаване на икономиката, не така стоят нещата в Судан.

В страната вече цари глад, заради зависимостта от селското стопанство и застоя в търговията, започнали с египетското управление и почти изцяло замрели по време на революцията. Много от суданците въобще не могат да си позволят зекят, а и според исляма, те не трябва да го плащат, ако притежават по-малко от обявеното минимално количество зърно или злато.

Още с избухване на революцията, цените започват да се качват дори в Хартум, където е натрупана плячката от войната, положението е катастрофално.

6 месеца след падането на Хартум, Махди умира от тиф на 22 Юни, 1885 г. и задачата по създаването и поддържането на правителство на Халифата, пада на тримата халифи, избрани от Махди. Съперничеството между тримата вреди още повече.

Главната задача е не да се нахранят бедните, както е обещано, а армията. Още първите месеци, парите предвидени в бюджета за бедните, са катастрофално малко, много под 0.1% от цялата сума. Джихадът пречи на икономиката, скарвайки новата държава с всички нейни съседи. Въпреки богатата плячка придобита от похода към Етиопия и околните области, положението се влошава, а опитите за нахлуване в Египет, белгийските владения по южната граница, италианските в Еритрея, са като цяло неуспешни.

Християните, там където не са избити до крак, поробени или избягали са обложени с тежки данъци, което води до още по-висока смъртност и спадане на данъчните приходи. Още в първите седмици след смъртта на Махди зекятът става задължителен (!), а ислямската икономика основана основно на доброволното дарение е пренебрегната, заради грубата реалност.

Данъци започват да се събират насилствено дори от тези които нямат нищо и те масово започват да умират. Бунтовете на гладните се потушават с армията, а халифите кроят заговори един срещу друг.

Опитите на местната власт да сече собствени пари, както днес прави Ислямска държава, се срещат със същия провал като днес, по липса на достатъчно злато и сребро, дори за покриване на елементарните финансови нужди.

Точно както е и днес 
в Халифата в Сирия и Ирак, в обръщение са всякакви чужди пари; турски, британски лири, австрийски талери, франкове и дори долари. Натуралната размяна остава или става там където е била изчезнала - основната, като дори огромна част от данъците са събирани в натура, като зърно или платове.

Поради пренебрежението на духовните и идейни хора, което съществува и днес, не само в религиозните среди към бизнеса (занимание за нисши духом, не-политически и не-културно ангажирани), социалния поглед на махдистите стои много далеч от търговията.

Търговците който имали смелост все още да кръстосват страната, са обложени с 10% или 12.5% данък (12.5% местните и с по-малкия вносителите), като освен тях да принудени да плащат и още един куп мита, такси, данъци и глоби.

Мита се плащат във всеки град, всяка област, като те зависят често от каприза на местния администратор. Например търговец, който пътува от пристанищния град Суакин до Омдурман, плаща митническите такси отделни във всички градски сегменти, през които преминава, дори вътре в града. Търговецът трябвало да плати и данък върху парцела, на който е бил разпределян (без право на избор, освен с подкуп) на пазара. Това води до значително качване на цените, защото всички данъци, такси и корупция се калкулират в тях.

Цените на храните в новата правова и социално-духовна държава се качват от 6 до 250 пъти.

Египетските търговци които се опитвали да продават стоки контрабандно, са прогонвани, като капак, на намерението на англичани и египетско правителство да не разрешават продажба на стоки (включително зърно) на враговете. Лошите реколти, скакалците и чумата по говедата влошават положението. В областите където не цари глад, местните администратори изцяло забраняват износа на зърно към гладните области, в опит да се опазят.

Правителството се опитва да реши проблема (основно да изхрани армията), като обявява смешно ниски цени за зърното и принудително го ‘’изкупува’’ от оцелелите селяни по делтата на Нил. Цели села измират изцяло от глад. Понеже експорта (там където е възможен) е изцяло за много стоки под държавен контрол (кожи, щраусови пера, слонова кост и т. н.), той също замира.

При управлението на Халифа Абдалла, който става почти едноличен владетел на Судан, след като се справя с останалите наследници, настъпва истинската хуманитарна катастрофа. Поради разликите в запасите от храни в различни области, слуховете движат цели тълпи от гладни и отчаяни из страната, но често те са напразни и пристигащите в някоя област, привлечени от слуховете само увеличават труповете по улиците.

Въпреки суровите наказания предвидени и изпълнявани съгласно законите на шариата, престъпленията, кражбите и грабежите нарастват до застрашителни размери дори в Хартум и Омдурман. За много от мъжете единствен начин да останат живи е да се присъединят към армията, където да получават поне ограничено, количество храна. Останалите в общи линии, измират, като главно от глад и съпътващите го болести умира половината население на новата справедлива държава.

През 1896 г. в Лондон стигат до мнение, че само с дипломация трудно може да удържат апетитите на други европейски страни към региона и се взема решение за военна кампания, която е поверена на Хорейшо Хърбърт Кичънър, 1-ви граф Кичънър. Знаейки с какви проблеми ще се сблъска в тази огромна територия, кампанията му е бавна, методична, с огромни грижи за логистиката. 

На 02 септември 1898 г. малката, но дисциплинирана, въоръжена с артилерия и картечници армия на генерал Кичънър, съставена от англичани, египтяни и суданци от Южен Судан, разгромява 50 хилядната армия на Халифа Абдалла. Младият Уинстън Чърчил, пристигнал от Индия за тази кампания, е пряк участник на последната кавалерийска атака в британската история.

Малко по-късно британски канонерки обстрелват Омдурман, а градът е превзет и плячкосан по начин, който кара дори Уинстън Чърчил да се възмути.

Черепът на Махди, след разграбването на гробницата му попада в ръцете на генерал Кичънър и най-вероятно е погребан, въпреки упоритите слухове вървящи и днес, че е превърнат в мастилница.

ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5984891
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031